Новини - България

Болниците - с 20% по-ниски разходи за лекарства, ако имат клиничен фармацевт
Прочетена: 591 пъти
снимка: Pixabay.com

60% от парите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лечение се изразходват за лекарствени продукти от 100 търговски наименования. От 100 медикамента едва 3 са генерични. С тези 100 лекарства – основно нови молекули за таргетни онкологични терапии и генни терапии с моноклонални антитела, се лекуват 40 000 пациенти.  С останалите 40% от финансови ресурс  на Касата се покриват нуждите на останалите 3 млн. пациенти. Това стана ясно днес по време на дискусия по темата за лекарствената политика, проведена в рамките на 4-тата годишна конференция на в. „Капитал” „Иновации и добри практики в здравния сектор”.  Прогнозата е до 2020 г. иновативните терапии да погълнат 50% от разходите на здравеопазните системи, което налага да се погледне много сериозно и с ясни виждания за перспективата на развитие на сектора, посочи проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет за цени и реимбурсация на лекарствените продукти.

 

"Промяна и оптимизиране на лекарствената политика може да се постигне чрез прилагане на холистичния подход", посочи в презентацията си доц. Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

 

По нейните думи това означава проблемите и посоките на развитие да се анализират в тяхната цялост, с поглед „отгоре и отдолу” и с виждания за продължителен срок от време.  Тя поясни, че холистичният подход включва още категорично изоставяне на патерналистичния модел и приобщаване на пациента в лечебния процес с осъзнаване на отговорността, която той поема сам за себе си в рамките на контакта си с лекаря и фармацевта.

 

„Много важно е да се градят пълноценни взаимоотношения между лекар, фармацевт и пациент. Тази триада трябва да функционира оптимално. В науката има натрупани много доказателства, че ако тази функционалност е налице, икономическите ползи от системата са ясни и измерими”, каза доц. Стоименова.

 

Тя цитира примери от научни изследвания, проведени в САЩ, които доказват, че адекватното проследяване на пациенти, прекарали сърдечносъдови инциденти, и възможността им да се консултират с медицински професионалисти дълго след изписването от лечебно заведение, намалява в пъти броя на последващите инциденти, респективно на разходите за лечението им. Тези средства могат да бъдат пренасочени за иновативни терапии на други болни.

 

Според доц. Стоименова друг много голям резерв за оптимизиране разходите за лекарства е заложен в по-пълноценното използване на по-широк инструментариум от подходи, включващ основно клиничната фармация и фармацевтичната грижа. По последни данни от проучвания върху поведението на болните - 25% от диабетиците не спазват назначенията си, същото се отнася и за 67% от пациентите с ревматоиден артрит и 50% от хипертониците. Това поведение се е променяло коренно, ако те са били наблюдавани от личен лекар или консултиращ фармацевт.

 

Други данни от научни изследвания показват, че 79 на 100 от клиниките в някои щати на САЩ назначават клиничини фармацевти или специалисти с познания по фармакоикономиката, защото по този начин реализират чувствителни икономии. Според други източници наличието на клинични фармацевти може да доведе до редуциране на разходите на болниците с до 20%.

 

За периода от влизането на страната ни в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. до днес законът за лекарствените продукти в хуманната медицина е променян 26 пъти, а законът за здравното осигуряване – 105.  Тези чести промени в нормативната уредба са сериозна преграда пред постигането на устойчивост в лекарствения сектор, а и в системата като цяло, отбеляза доц. Стоименова.  Тя призова към отговорност и перспективно мислене на експерти и законодатели.  В заключение доц. Стоименова изрази виждането си, че в лечебните заведения и останалите структури в здравеопазването наред с лекари и фармацевти трябва да се назначават и повече специалисти по обществено здраве. 

 

Невена ПОПОВА





Коментари