Още статии
по темата
Фалити на лечебни заведения в цялата страна, дълги листи на чакащите и ограничаване на свободния избор на пациентите къде да се лекуват. Такова бъдеще предричат частните и общински болници след подписването на новите договори за дейност с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което приключи преди седмица.
От Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПБ) очакват увеличаване на частните разходи в здравеопазването, а според Български пациентски форум пациентите ще бъдат подложени на съзнателен геноцид.
"Целта е да се намалят парите за болниците и да се извърши икономия. При положение, че България е на последните места в Европа по размер на публичните разходи за здравеопазване", сподели опасенията си председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев.
Споразуменията с НЗОК тази година се сключват по нови правила, като един от основните критерии е разпределението на легла и структури в Националната здравна карта. Това на практика означава, че публичният фонд ще финансира само толкова легла, от колкото отделните райони на страната имат нужда. Излишъкът може или да се преобразува в легла за долекуване (за което бяха създадени и две нови клинични пътеки), или да се използва за "платени" пациенти. В крайна сметка може и да се закрие.
Според Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) обаче НЗОК използва здравната карта, за да "ореже" драстично леглата, за които ще плаща. В различните клиники намалението варира от 20% до 90%, а на места в отделенията са оставени по едно-две легла.
Председателят на сдружението д-р Болтаджиев даде пример със собствената си болница "Св. Богородица" в столицата, където 7-те специалиста в хирургията от второ ниво на компетентност вече ще обслужват едно легло, защото толкова е преценила, че ще финансира здравната каса. При това положение директорите на частни болници се опасяват, че не само могат да загубят квалифициран персонал, но и да се принудят да затворят структурите, в които са инвестирали милиони.
"Това е нов вид лимит – лимит върху дейността. Когато имаш едно хирургично легло, не можеш да отчетеш повече от един пациент", допълни и председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) Стойчо Кацаров.
По думите му проблемът е, че в много от по-малките населени места общинските болници нямат алтернатива и затварянето им може да се отрази много негативно върху хората, нуждаещи се от медицинска помощ. В по-голямата си част (особено по селата) те са с твърде ограничени финансови възможности и няма да могат да покрият евентуалните разходи за транспорт до близкия по-голям град или за обиколки в търсене на болница без изчерпан лимит за лечение.
"Тези, които нямат пари, ще се превърнат в крепостни пациенти и там, където не могат да стигнат до лечение, ще измират като кучета. Може би решението в случая е да се наредим пред сградите на европейските посолства и да поискаме да бъдем здравни мигранти, защото срещу нас се води съзнателен геноцид", коментира емоционално Иван Димитров от Български пациентски форум.
Проблемът според него е, че намалените публични разходи за болнична помощ на практика ще бъдат за сметка на пациентите, защото разликата отново ще излезе от неговия джоб. Когато се свиват харчовете на държавата, обикновено се увеличават тези на гражданите, но с тази разлика, че в случая става дума за хора, нуждаещи се от лечение.
В тази връзка директорите на частни и общински болници отбелязаха също, че политиката на здравния министър д-р Петър Москов да се бори с "болничните шашкъни" и "лекарите-печалбари" не само е погрешна, но е и опасна за болните.
"Преди време министър Москов нарече работата на частните болници бизнес и обеща да защитава интересите на пациентите. Само че лъсна друга истина – интересите на министерството са бизнес интереси и те са да се намалят публичните разходи. Министър Москов с неговите бизнес интереси може би иска да помогне на бюджета на НЗОК и на държавната хазна. И тази сметка вероятно е добра, но не е в интерес на пациента", коментира на финала и създателят на АГ болницата "Д-р Щерев" проф. Атанас Щерев.
Накрая директорите на лечебни заведения припомниха, че НЗОК има 175 млн. лв. неизплатени задължения към частни клиники, които няма да успее да покрие до края на годината, защото заделеният за целта ресурс е само 60 млн. лева. Междувременно Надзорният съвет на фонда прогнозира, че за да изплати дейността на болниците в края на 2016-а, ще са му необходими още около 100 млн. лева. Данните са официални и бяха представени на заседанието на Надзорния съвет на НЗОК на 16 май.
Междувременно хаосът в системата може да стане още по-голям, защото всички областни и Националната здравна карта се обжалват пред Конституционния съд. Очаква се той да се произнесе на 28 юни, но още не е ясно какви ще са последствията за болниците, които вече са сключили договори с НЗОК, ако се наложи здравната карта да се преработва.
