Балансиран бюджет и общи разходи между 3,42 и 3,46 млрд. лв. са разписани в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата 2017 г., изготвен от експертите на Българския лекарски съюз (БЛС). Сумата е с 220 млн. лв. повече от приетото салдо на НЗОК за тази година и с 226 млн. лв. повече от очакваното изпълнение на разходите до края на декември.
"Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2017 г. е изготвен на базата за прогнозни размери за здравноосигурителни плащания, които ще се достигнат до края на бюджетната 2016 г., както и на приетата политиката в сферата на здравеопазването за даване на по-голяма тежест на медицинските дейности в извънболничната медицинска помощ за сметка на скъпоструващата болнична медицинска помощ", уточняват от съсловната организация.
Според собствените им разчети, болниците през 2017-а ще се нуждаят от 1,646 млрд. лв., което представлява 48,71% от средствата за здравноосигурителни плащания (изчислени на общо 3,335 млрд. лева). Сумата е формирана на базата на средномесечните разходи от 130-135 млн. лв. за изминалите две години, отчетени в информационната система на здравната каса. Взет е предвид и броят на хоспитализираните пациенти, който е относително постоянен и се движи между 2 000 000 и 2 100 000 души годишно.
Другото основно перо, което формира 27,82% от проекторазходите на НЗОК през 2017 г., са лекарствата. Според БЛС закупените от касата медикаменти ще погълнат почти 907 млн. лева. Следват средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) - 242 394 000 лв., тези за първична помощ (ПИМП) - 218 885 000 лв., и разходите за дентална помощ - 131 000 000 лева.
Освен това са планирани 88,8 млн. лв. за медико-диагностични дейности (МДД), 85 млн. лв. за медицински изделия, прилагани в болничната помощ, 60 млн. лв. за други плащания и още 24 млн. лв. разходи от трансферите на Министерството на здравеопазването (за ваксини, диспансерно наблюдение на пациентите с кожно-венерически и психически заболявания, прегледите и акушерската помощ на неосигурените родилки, както и разликата от 1 лв. в потребителската такса за пенсионерите).
От БЛС имат своя визия и за формирането на почти 90,7 млн. лв. в резерва на НЗОК. Лекарският съюз предлага сумата да се набира от 10-те процента, които фармацевтичните фирми са длъжни ежегодно да връщат в бюджета на касата, ако реализираните от нея разходи за всяко тримесечие надхвърлят планираните.
Що се отнася до постъпленията, лекарският съюз очаква НЗОК да събере допълнителни 220 млн. лв., главно от осигуровки.
"Причините са в повишаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), размерите на здравноосигурителните прагове върху които се изчисляват и внасят вноските за здравно осигуряване, повишаващата се ежегодно здравноосигурителна вноска с 5 на сто за лицата осигурявани за сметка на държавата, съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и на повишената събираемост на здравноосигурителните вноски от задължените лица", уточняват от БЛС.
Съсловната организация предлага също създаването на отделен Фонд за набиране на средства за лечението на хора с редки заболявания, за да разполагат тези пациенти със собстен ресурс за терапия.
"Според нас, заплащането на лечението на тези малки групи от хора с редки заболявания, но с изключително скъпо лечение за лекарства, изкривява принципа за солидарност при набирането и разходването на средствата за здравноосигуряване", мотивира предложенито си съсловната организация.
Според прогнозните разчети на съюза до края на годината разходите на НЗОК за терапия на редки заболявания ще достигне 90 млн. лв. и ако тази сума бъде освободена и прехвърлена към резерва за здравноосигурителни плащания, сумата в него ще набъбне двойно до 180 млн. лева.
Тогава законовия размер на формирания резерв за неотложни нужди може да се промени от 10 на 5% от събраните здравноосигурителни приходи, изчисляват от съсловната организация.
Така направените предложения тепърва ще се дискутират с ръководствата на здравното министерство, здравната каса, депутати и финансисти.
