От 2 месеца Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не се разплаща с болниците, които имат задължения към държавния бюджет. За това алармира Български лекарски съюз (БЛС) в писмо до министър-председателя, министрите на здравеопазването и финансите, парламентарните комисии по здравеопазване и бюджет и финанси, и до Управителния съвет на здравния фонд.
„Управителният съвет на БЛС е сериозно обезпокоен от наложената в последните два месеца практика за забрана за извършване на плащания от страна на НЗОК към лечебни заведения, сключили договор с НЗОК и имащи неразплатени задължения към държавния бюджет“, пише в писмото.
Според медиците, налагането на забрана за плащане от страна на НЗОК към лечебните заведения е недопустимо. Като основна причина те изтъкват, че средствата в бюджета на касата са целеви, внасяни от българските граждани за здравно осигуряване.
„Като такива, те би следвало да осигуряват опазването на здравето на българските граждани чрез договори на лечебните заведения с НЗОК, което е невъзможно без лечебните заведения да получат дължимите по договор с НЗОК средства за извършената от тях медицинска дейност“, коментират от БЛС.
От съсловната организация подчертават още, че лечебните заведения не са информирани за отказа на НЗОК да заплаща извършената медицинска дейност, поради наличие на просрочени задължения към Националната агенция по приходите (НАП) и Агенция „Митници“ и за последствията от тях.
Медиците предупреждават, че неплащането на дължимите по договор суми от страна на НЗОК към болниците може да доведе временно или постоянно прекратяване на дейността на лечебните заведения и да постави под заплаха конституционното право на българските граждани на достъп до здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ.
„Разбираме необходимостта НАП и Агенция „Митници“ да обезпечат събираемостта на дължимите към двете институции вноски. В този смисъл предлагаме да се преразгледа Решение 593 от 20.07.2016 г., като се осигури следното:
1. Решението да не се прилага за НЗОК, по аналогия с разпоредителите с бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.
2. С цел събиране на дължимите суми, НАП и Агенция „Митници“ да уведоми всички лечебни заведения, за които в системата на двете институции има данни за просрочени задължения.
3. Да се определи разумен срок за плащане на просрочените задължения и корекция на допуснатите от самите институции грешки при въвеждането на данните по партидите на лечебните заведения.
(...)
7. В случай на по-големи задължения към НАП и Агенция „Митници“, нахвърлящи 20% от дължимата от НЗОК сума за извършената медицинска дейност, да се направи погасителен план, осигуряващ както събирането на просрочените задължения, така и функционирането на лечебните заведения, с цел гарантиране правото на българските граждани за достъп до медицинска помощ.“
