Новини - България

Бизнесът настоява за консенсус в здравеопазването за следващите 15 години
Прочетена: 482 пъти
Снимки: Redmedia

Необходима е дългосрочна визия за развитието на здравеопазването, която да доведе до правилното разходване на публичните средства, осигуряването на достъп до иновативни терапии, по-добри грижи за българския пациент и удовлетвореност на медицинските специалисти. Около това се обединиха участниците в дебата „Отговорно за здравето: важни политики, ключови предизвикателства, възможни решение“, организиран от списание „Мениджър“.

 

Форумът бе открит от редакционния директор на сп. „Мениджър“ Максим Майер, който акцентира върху това, че здравеопазването е най-важната част от националната сигурност и трябва да е „приоритет от първа важност за държавата“.

„Искам пред вас да лансирам една идея - ние, хората в тази зала да създадем Борд на здравето. В следващите месеци той може да формулира няколко най-важни и по-широко приети политики за здравето. Заедно можем да убеждаваме и да ги налагаме, така че независимо кое правителство е на власт, то да продължи да действа в приетата посока и да имаме една добра приемственост. Така няма да  започваме всеки път отначало. Ние в „Мениджър“ ще подкрепим и ще лобираме за налагане за решенията на този борд“, каза Максим Майер.

Председателят на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) и изпълнителен директор на „Актавис”, компания на ТЕВА, Николай Хаджидончев призова следващото Народно събрание да постигне консенсус за развитието на здравеопазването и на лекарствената политика за следващите 10-15 години. По думите му прогенеричната политика, която оптимизира разходите за медикаменти, осигурява средства за иновативни терапии и постига адекватно лечение на пациентите, трябва да е сред държавните приоритети. 

 

Д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на „Амджен България”, президент на Американската търговска камара в България (AmCham) и председател на Комитета по здравеопазване към AmCham, каза, че очаква политическите сили наистина да постигнат съгласие по отношение на приоритетите в здравеопазването. Тя акцентира върху сериозното развитие на медицината и биотехнологиите, които водят до подобряване на здравните резултати и преживяемостта на пациентите в световен мащаб и заяви, че осигуряването на достъп до иновации в здравеопазването е ключово. Според д-р Чемишанска е необходимо да се изгради инфраструктурата в здравната система, която да покаже за какви иновации трябва да се изразходва публичния ресурс. Друг акцент в изказването й бе поставен върху изоставането на медицинското образование от темпа на развитие на иновациите в медицината. Решението на този проблем д-р Чемишанска вижда в публично-частното партньорство и участието на бизнеса в образованието.

 

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АРФАРМ), отбеляза, че консенсусът сред политическите сили трябва да се фокусира не само върху дългосрочността в развитието на здравеопазването, но и върху пациентите и резултатите от лечението.

„Елементът на резултатът трябва да бъде част от решението за разходване на публичните средства“, каза Денев.

Той добави, че на европейско ниво индустрията работи върху въвеждането на индикатори за проследяване на лечението на пациентите и изразходването на публичните разходи, което ще помогне при взимането на решения за развитието на здравните системи.

 

Проф. д-р Асен Гудев, председател на Съюза на българските медицински специалисти (СБМС) акцентира върху неудовлетвореността от здравеопазването, както на медицинските специалисти, така и на пациентите.

„По някакъв начин създадохме един модел, който е твърде еклектичен – нещо, което не върви, не работи. Хората са немотивирани, пациентите са неудовлетворени“, каза Гудев.

По думите му, масовата нагласа на хората е – „на маймуни ни направиха“. Затова и нямало как лекарите и сестрите да са мотивирани, когато непрекъснато се променят условията на работа.

 

Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева коментира тенденцията все повече медицински специалисти да напускат България и да търсят реализация в чужбина. По думите й, тя ще продължи и в бъдеще, ако политиците не предприемат нещо за задържането им в България. Според Василева сестрите можели да се завърнат в страната, за това е необходимо „подобряване на заплащането, подобряване на нормативната база за специализация и продължаващо обучение и уважение за хората, които се грижат за хората“.

„Погрижете се за нас, за да се погрижим и ние за вас. Трябват реални стъпки сега, защото утре ще е късно“, каза Василева.

Председателят на Български фармацевтичен съюз (БФС) проф. Илко Гетов отбеляза, че е необходимо политиците да приемат нов закон, който да подобри достъпа на пациентите до лекарства. По думите му ежедневно над 3 млн. българи приемат лекарства, а през аптеките у нас на ден минават около 1,5 млн. души.

 

Заместник-председателят на Националната пациентска организация (НПО) Виктор Пасков пък призова да се осигури стабилност в системата на здравеопазването, което ще осигури и качество на лечението.  От бъдещите депутати той поиска да се предприемат политики за намаляване на доплащането в лечебните заведения.

„Това е голямо бреме за нас пациентите“, каза Пасков.

Председателят на Български зъболекарски съюз (БЗС) д-р Борислав Миланов също поиска да се постигне консенсус около ясни политики с ясни хоризонти.

„Вече има натрупан 20-годишен опит, така че всички ние участници във формирането на политиката в здравеопазването, много ясно можем да дадем оценки, на база на които да се направят стъпки, така че българският пациент да усети промяната“, каза той.

По отношение на денталната помощ, според него, обществото е длъжник на 2 групи от населението - децата с тежки общи заболявания и възрастните хора.

 

Във втория панел на форума участие взеха четирима кандидати за депутати в следващото Народно събрание – д-р Даниела Дариткова (ПП ГЕРБ), проф. Георги Михайлов (Коалиция БСП за България), д-р Султанка Петрова (Коалиция Обединени патриоти) и д-р Ваньо Шарков (Реформаторски блок). Те се обединиха около това, че за развитието на здравеопазването е необходима дългосрочна политика.

 

Д-р Даниела Дариткова обясни, че е необходимо да се предприемат стъпки към структурно, финансово и кадрово осигуряване на здравната система. Тя добави, че нейната партия е разписала в програмата си ясен план, срокове и финанси за изграждане на единна национална информационна система.

 

Проф. Георги Михайлов заяви, че динамиката в разходите за здравеопазване расте непрестанно през последните години и натискът върху здравната система става все по-силен.

„Медицината започва да представлява фактор в световната политика. Промяната в политиката на здравеопазването ще промени цялостния изглед на света в следващите години“, добави проф. Михайлов.

Д-р Султанка Петрова каза, че приоритетите на патриотите са основно два: първо - изграждане на електронно здравеопазване и създаване на регистри, и второ – превръщането на профилактиката в приоритет. Според нея е необходимо да се позволи и на медицинските сестри да сключват самостоятелно договори с НЗОК, което ще реши проблема с липсата на лекарска помощ в малките и отдалечение населени места.

 

Д-р Ваншьо Шарков акцентира върху необходимостта от промяна на статута на лечебните заведения. Според него, болниците не бива да са търговски дружества.

„Този статут ни кара да измерваме нашата работа с приходи, разходи, печалби и пр. Това е безумно, доказано неефективно през последните години. Медицината трябва да се върне в лечебните заведения и търговията да излезе от тях“, каза д-р Шарков.

Според него държавата и общините трябва да поемат отговорност за състоянието на държавните и общински лечебни заведения, като поемат стопанските им разходи. Така средствата от здравните осигуровки на българите, ще се използват само за медицински дейности.

Не може държавата и общините да са отговорни за пътищата и снегопочистването, но не и за общинските и държавни лечебни заведения, заяви Шарков.

Според него, другите приоритети в здравеопазването трябва да бъдат развитието на системата за спешна помощ и електронното здравеопазване.

 

Националният дебат „Отговорно за здравето: важни политики, ключови предизвикателства, възможни решение“ се проведе с подкрепата на „Актавис“, „Амджен“, „АстраЗенека“, „Рош“, „Санофи“, Национална пациентска организация, Български фармацевтичен съюз, Български лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българска стопанска камара. Партньори на събитието са bTV, Bulgaria on Air, в. „Стандарт“ и агенция PR Play.





Коментари