Всеки месец аптеките у нас на кредитират Здравната каса с около 900 млн.лв., защото разплащанията са отложени с 30 дни, което ограничава силно възможността им да работят и зареждат нормално с лекарства от складовете. За това алармира на пресконференция главният секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС) маг.фарм. Светослав Крумов. От съсловната организация на фармацевтите реагираха остро на поредното отлагане на плащанията на касата към аптеките за ноември на тази година и прехвърлянето им към 2018 г., което ги поставя в много голям риск от принудителна работа в намален обем или затваряне.
„Отложеното плащане на НЗОК към аптеките ще провокира задължения към складовете на едро и така те няма да могат да закупуват нови количества лекарства през празничните дни. Всеки собственик на аптека ще прецени дали има финансова възможност да инвестира допълнителни или свободни средства по празниците, за да закупи търсените лекарства. Също така собствениците на аптеки могат да се възползват и от правото си да заведат индивидуален иск за дължими лихви по просрочените плащания от страна на НЗОК, клауза предвидена в договора между двете страни, което също увеличава разходите на публичния фонд“, посочи той. От БФС предупредиха още, че прехвърлените за пореден път плащания ще доведат до генериране на дефицит в бюджета на касата за идната година още в самото й начало.
"Според разчети на съсловната организация за първата половина на ноември плащанията са в размер на 36,9 млн.лв, а за втората половина - 33,6 млн.лв. Дори и касата да спази обещанието си и да разплати в дните между Коледа и Нова година някаква малка сума от порядъка на 5,2 млн.лв. или 14% от дължимото за периода 1-15 ноевмри, всичко останало аптеките ще получат със закъснение от над един месец", посочи маг.фарм. Маргарита Грозданова, член на Управителния съвет на съсловната организация.
По думите на маг.фарм. Светослав Крумов един от подценяваните проблеми, който се отразява много остро върху нормалното снабдяване с лекарства е паралелният износ и отлагането във времето на неговото решаване със законови средства само задълбочава негетивните ефекти в сектора. Той припомни, че БФС е предложил адекватни решения още в средата на лятото, но промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) се предлагат за обществено обсъждане едва сега, т.е. с близо половин година закъснение.
"Нека не забравяме, че в последните години се увеличи рязко броят на разкриваните аптеки в големите градове и не е тайна, че това се случи именно заради възможностите за паралелен износ. В момента у нас 1 аптека обслужва 1000-1500 души от населението, докато в развитите европейски страни съотношението е 1 аптека на 4000 души. В същото време обаче много малките населени места и отделечени региони остават без аптека. Сливането във верижни структури също е факт и той говори само и единствено, че търговията взема връх и ние като медицински професионалисти не можем да изпълняваме нормално професионалните си задължения", категоричен бе маг.фарм. Светослав Крумов.
