Новини - България

БАН: Оптимистите в България се увеличават, а 52% от населението почти винаги е щастливо
Прочетена: 128 пъти

За изминалите 25 години оптимистите у нас са се увеличили, отчитат експерти от Института за политика в обобщени данни от проучване, което проследява състоянията, влияещи върху психичното здраве на българина – щастие, оптимизъм, песимизъм, тревожност и удовлетвореност. Нивото на оптимизъм днес е относително високо – 3,42 по 5-степенна скала. При подобно изследване преди близо 25 г. (през 1993 г.) оптимистите са били 2,67 по същата 5-степена скала, сочи сравнението на екипа.

 

39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ, обобщават от Института за политика.

 

Оптимистичният българин попада във възрастовата група между 18 и 35 г., той има висше или полувисше образование. Без брак, семеен или живеещ на семейни начала, той е в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и  мъжете оптимисти са равни. Средната стойност на тревожността обаче е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и регистрират по-ниски резултати по скалата. По висока тревожност се наблюдава при хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.

 

Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца. Върху това състояние оказват влияние степента на образование и сигурността – например броят и източниците на доход в домакинството. Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите, обобщават от екипа на изследването.

 

Любопитни са изводите, свързани с политическите възгледи на участниците в изследването. Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. По-често това са по-млади  хора с  висше образование и по-високи нива на доходите. На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото. Те са главно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование. Според изследователите като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават обаче по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческите различия - по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи.

 

В същото време експертите отчитат висока степен на отчужденост от институциите и партиите. По тяхна оценка това е един защитен механизъм, защото чрез затварянето в личния си свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така те се опитват да съхранят психичното си здраве.

 

Изследването обхваща 1200 души в 44 населени места. То е осъществено от Института за политика съвместно с Института за изучаване на човека и населението.





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития