България за пръв път ще има свой посланик на епилепсията  в Европейския парламент и това е Цветелина Пенкова от БСП. Това стана ясно по време на пресконференция по повод Международния ден за борба с епилепсията.

По време на събитието бяха обобщени наличните проблеми и мерките за преодоляване на медицинските и социални проблеми, свързани с болестта в България. По инициатива на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE), ежегодно всеки втори понеделник от месец февруари е посветен на хората с тази диагноза.

Веска Събева, председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ), изнесе обобщена статистика:

„Над 30 000 от пациентите с епилепсия у нас са деца, а това представлява над половината от общия брой пациенти с тази диагноза. Според статистиката на Световната здравна организация това е най-често срещаното неврологично заболяване, което засяга най-често детската възраст и има много разнообразни прояви, но в над 70% може да бъде ефективно контролирано с подходяща терапия. По справка на НЗОК към 09.2019 г. има 6656 деца, които получават медикаменти по здравна каса. към същият период са хоспитализирани 1133 деца.“

Доц. д-р Петя Димова, невролог в Референтния център по функционална и епилептична хирургия при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и председател на Дружество против епилепсия – член на ILAE, допълни:

„Вниманието към болестта епилепсия е много малко. Липсват жизнено важни медикаменти, което продължава да насърчава т.нар. куфарна търговия до съседни държави. По отношение на вниманието към това заболяване, в Европейския парламент има 64 адвокати за епилепсия, депутати от всички страни членки. От всички само България няма представител там."

Доц. Д-р Красимир Минкин, неврохирург и началник Център по епилептична хирургия при УМБАЛ „Св. Иван Рилски" добави: 

“Има значителен прогрес в лечението на епилепсията през последните години. Нашият принос е в развитието на център по епилептична хирургия при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Преди 10 години ние самите сме пращали пациенти в чужбина – в Германия, Франция. Не споменавам Турция, защото там става дума по-скоро за медицински бизнес, а не за напреднала медицина.  Сега става обратното, от центровете в Западна Европа ни препращат пациенти, защото ни познават и знаят, че стандартите, по които работим, са едни и същи."

„През годините има с какво да се похвалим при лечението на епилепсия“, каза доц. д-р Михаил Околийски от Световната здравна организация и допълни: „СЗО и Международната лига на епилепсията водят глобалната кампания, чиято цел де да извадят заболяването извън сенките. Глобалната тежест на епилепсията, приета през 2015 г., тази резолюция, която призовава страните членки да се обединят, дава резултат. 70% могат да се намалят пристъпите чрез навременна интервенция, достъп до лекарства и информационни кампании. Неща, които България като страна в Европейския съюз трябва отдавна да е добавила. Министерство на здравеопазването разработва новата Национална стратегия за здраве 2020, която да определи приоритетите и да покаже къде ще се положат най-големи усилия. Чрез видимост трябва да покажем пред представители на Министерството повече теми за неврологичното здраве.“

Надежда Харизанова, секретар на Национален съвет на хората с увреждания (НСХУ) към МС представи усилията на Министерство на труда и социалната политика:

„Реализирани са редица мерки, които са в подкрепа на семейства и на хора с различни увреждания. За съжаление броят на хора с увреждания се увеличава, вече са около 20% от населението на страната. Проблематиката засяга от раждането до края на живота, различни сфери от живота. МТСП полага усилия да се разшири обхвата от социални услуги. Реализирани мерки за трудова заетост, насърчителни мерки. Включване на хора с увреждания 35% от регистрираните безработни са били наети след тези насърчителни мерки.“

Тя добави още:

„Закон за хора с увреждания, с който се създаде нова практика, която вече работи. Търсим начин да отговорим на общ очаквания за мерките на хората с различни увреждания. Започнахме нов тип оценка на уврежданията. Тя може да се гледа от различна гледна точка – образование, здравеопазване. Реализират се доста оперативни програми, които да осигурят заетост. Хората с увреждания са една приоритетна тема.“