Новини - България

България ще проследява ефекта от иновативните лекарства, за които плаща
Прочетена: 432 пъти

Част от новите терапии, които се отпускат с публични средства, ще подлежат на допълнителна процедура по проследяване на ефективността, която ще започне да се прилага от 2018 г. у нас. Целта е пациентите да получат безплатен достъп до най-съвременните медикаменти за тежки и редки заболявания, а държавата да прецени доколко си струва да заплаща скъпото лечение. 

 

За целта експерти, лекари, здравни институции и представители на фармацевтичния бранш вече разискват как да регламентират и реализират процедурата.  

"Идеята е в реална среда, в лечебни заведения, за тези продукти да се събират данни от употребата им в реалната практика, които след това да бъдат обобщавани и предавани към Националния център по обществено здраве и анализи и впоследствие използвани от Националния съвет по цени и реимбурсиране с оглед на решението, свързано с поддръжката на реимбурсния статус на лекарствените продукти", обясни Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) и модератор на обучителен семинар за проследяване на лечението в онкологията.

Процедурата отчасти вече е в ход, защото от началото на 2017 г. в т. нар. Наредба за цени и реимбурсиране (Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти - б.а.) фигурират нови текстове, според които за част от новите медикаменти, включени за реимбурсация, трябва да се извършва допълнително проследяване на реалния терапевтичен ефект. Остава само да се уточни как точно да се случва това в България.

 

Експертите са категорични, че не става дума за мини клинични проучвания или за повтаряне на вече осъществени такива, независимо от факта, че ще се събират данни за терапевтичния ефект на медикаментите. Конкретните параметри и времетраенето на самото проследяване предстои да бъдат уточнени от националните консултанти, научните медицински дружества, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и представителите на фарма индустрията. 

"Първото задължително условие за стартиране на процедура по проследяване е да имаме ново международно непатентно наименование, което е или стойностно неефективно, или за което няма достатъчно валидирани резултати от клинични изпитвания", уточни председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране проф. Николай Данчев.

Наредбата предвижда проследяването да се извършва основно в болниците към медицинските университети или във ведомствените лечебни заведения, но част от експертите твърдят, че нормативните текстове трябва да се разширят. Според проф. Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), например, процедурата трябва да се осъществява във всяко лечебно заведение, което ще прилага съответната терапия по договор с НЗОК. 

"След като дадено лечебно заведение има договор с касата по клинична пътека "Х" и получава съответното лекарство, т.е. то се реимбурсира, това е критерият за селекция, няма друг критерий. Освен това има лечебни заведения, които не са университетски, но в тях има струпване на медицински кадри, имат сключен договор с касата и могат да извършат проследяване на стандартното лечение. И друго много важно нещо - ще се проследява там, където се лекува пациентът, а не пациентът да се праща там, където касата иска проследяване", категоричен е проф. Салчев. 

Допълнителни разисквания предстоят също и за издръжката на самата процедура. Според подуправителя на НЗОК д-р Димитър Петров допълнителните разходи по проследяването на терапевтичната ефективност би трябвало да се поемат от притежателя на разрешението за употреба на съответния продукт, тъй като става дума за рядък и скъпоструващ медикамент. По думите на проф. Салчев обаче системата няма да генерира харчове, защото процедурата се отнася за лекарства, които ще се прилагат в болниците и които така или иначе ще се заплащат от НЗОК. 

"Касата би могла да поеме разходите и по този процес, но срещу допълнителни отстъпки от фармацевтичните фирми", опита се да предложи д-р Петров, но идеята му срещна бурното недоволство на присъстващите на семинара представители на фармацевтичния бранш. 

До този момент в НЦОЗА са постъпили общо 63 досиета на нови лекарства за извършване на оценка на здравните технологии. С препоръка за допълнително проследяване на терапевтичния ефект са около 4-5 или по-малко от 10% от всички продукти, очакващи включване в Позитивния лекарствен списък. Броят им обаче прогресивно може да нарасне, ако Министерството на здравеопазването или Националната здравноосигурителна каса мотивирано поискат проверка на реимбурсния статус на повече от скъпоструващите медикаменти. 

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития