Интервю -

Айше Вехова: И сервитьорките работят за 1000 лева. Достойно ли е за лекар?
Прочетена: 12757 пъти
Снимка: Стоян Недев - St.Nedev Photography

Общо 51 пълни шестици, амбиции за професионална реализация и доверие в собствената интуиция. Това накратко може да се каже за отличничката на Факултета по дентална медицина на Медицинския университет в София (МУ-София) Айше Вехова, която единствена от 105 дипломирани стоматолози получи наградата "Златен Хипократ" за отличен успех в края на учебната 2015/2016 година.

 

Родена е в Разград и израства в с.Сейдол, обл.Разград. Завършва природоматематическата гимназия с профил биология и химия в Разград – също с отличен. Пожелава си да се реализира като ортодонт и от тук нататък нещата да й се случват с по-голяма лекота.

 

В навечерието на официалната церемония по откриването на новата 2016/2017 академична година в МУ-София с Айше си поговорихме за проблемите на младите медици и за усилието да бъдеш най-добър, без непременно да очакваш отплата.

 

 

 

Ще ни разкриеш ли тайната – как се взимат 51 изпита с отличен?

 

- С много четене и самодисциплина. Винаги, когато съм учила за изпити, съм си правила план колко теми трябва да мина за деня. И съм се старала да се придържам към него, без значение в колко трябва да стана и в колко да си легна. Сама съм си налагала да го изпълня и не съм подценявала нито един предмет. Преди всеки изпит си казвах: "Давам всичко от себе си на максимум, а това, което не зависи от мен, е въпрос на късмет". Но винаги съм смятала, че има някакъв еквивалент между усилията и резултата. Мога да кажа, че досега може би 99% от усилията ми са се възнаграждавали.

 

Какво е усещането да си единственият пълен отличник във випуска, при това за последните две години? 

 

- Постижение е, при това значително, но развитието за мен тепърва започва. Наградата е, може би, една добра основа. Не мога да не се радвам – всяка една шестица ми е носила радост и удовлетворение, че положеният труд е бил оценен, но не съм изпаднала в еуфория. И в училище съм била отличник. Но това никога не ми е било самоцел, дори в университета. Знания, изказ, излъчване, постоянство - всичко играе роля при оценяването. Самата награда носи предимство при кандидатстването за специализация и през последната година това ми е било екстремна мотивация.

 

Избрала ли си вече дисциплина, в която да се усъвършенстваш?

 

- Искам да се развивам в областта на ортодонтията и се надявам да нямам проблеми с приемането. Смятам, че ортодонтията тук е на едно високо ниво. Въпреки малкия досег, който съм имала, обожавам тази работа, резултатите от лечението, израженията на лицата на хората в момента, в който се видят след продължителното лечение. Скоро ме назначиха като зъболекар в една новооткрита стоматологична клиника и се надявам да работя и да специализирам едновременно. В противен случай най-вероятно ще трябва да се откажа от едното, но все пак моят праг на трудност е доста висок.  Ако трябва да избирам, ще продължа със специализацията.

 

Защо "Стоматология", а не "Медицина", какъвто е изборът на болшинството кандидат-студенти в медицинските университети?

 

- Вътрешно усещане, интуиция. Още в гимназията си мислех, че това е много хубава професия. А може и съдбата да има пръст, защото когато кандидатствах в университета бях много неуверена - това винаги е бил мой недостатък. Не вярвах, че ще ме приемат "Стоматология", затова като първо желание записах "Фармация", тъй като балът за прием беше по-нисък. В последствие обаче изкарах много високи оценки и трябваше да се запиша, за да не отпадна от класирането. След  първата година  се прехвърлих, но никога не мога да съм сигурна дали съм взела правилното решение. Имам роднина, който работи във фармацевтична компания, и той ми каза: "За мен ти сгреши!". Въпреки това мисълта за работа в аптека тогава не ми допадаше. Пък и химията беше много, а тя не ми е по сърце. Предпочитам нещо по-динамично, което да правя с ръцете си.

 

Практическите занимания не са от най-силните страни на висшите учебни заведения у нас. Ти успя ли да се научиш "да правиш нещо с ръцете си" във Факултета по дентална медицина?

 

- Голяма част от нашето обучение се състои от практическа работа, първо на фантомни модели и след това с пациенти, още в 3 курс. За този дълъг период на обучение няма как нищо да не усвоим практически. Не ни е липсвала практическа ангажираност, но методите, техниката и протоколите на работа могат да се осъвременят, защото информацията в някои учебници е доста ретро. Всичко, разбира се, става със средства, дарения от завършили кадри, реализирани като добри специалисти и биха се отразили добре в тази насока. По-заинтересованите студенти могат да дават адекватни идеи, стига да има кой да им даде тласък те да станат реалност.

 

Не са ли твърде големи очакванията ви като студенти?

 

- Масата от нас излизаме от университетите с по-големи очаквания от това, което срещаме в последствие. Но от друга страна 1000 лв. за един млад лекар или зъболекар също не ми се вижда ОК - сигурно и една сервитьорка изкарва същите пари. Имам колеги, които ми разказват, че работят цял месец, а взимат 300 лева. За новозавършил лекар в пробен период, за кратко време може би е добре, но имайки предвид, че си лекар и си учил шест години ... Достойно ли е? За да имаме стимул да работим и да се развиваме, заплатата би трябвало да е между 1500 и 2000 лева.

 

Обезсърчава ли те това, че може да ти се наложи дълго време да работиш, без да получаваш адекватно възнаграждение?

 

- В никакъв случай. За мен дори този вариант ще е по-добър от това, което е било досега. Не ме мързи. За мен всяко нещо, което мога да видя по време на обучението си в някоя частна клиника, е по-ценно от това дали ще ми дадат 50 лева. Самият досег до организацията на една частна практика вече е професионален опит.

 

Кога за първи път влезе в стоматологичен кабинет, но не като пациент?

 

- Още във втори курс като стажант и впоследствие - дентален асистент в една дентална клиника. С голямо удоволствие ходех, дори само да гледам. И се влюбих в начина, по който работят лекарите, в старанието, с което изпипват детайлите. Много ми е интересно. Сега чета един учебник по ортодонтия, действа ми увлекателно и ми върви като книга.

 

Денталните лекари в България са едни от малкото, които почти нямат взаимоотношения с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и въпреки че пациентите сами си плащат голяма част от услугите, в страната няма стоматолог без работа. Как ти се струва този факт?

 

- Манипулациите, които покрива касата, са малко като брой и обявени с ниска стойност: до 18-годишна възраст - преглед и до четири лечебни дейности за година, над 18-годишна възраст - преглед и съвсем отскоро вече до три лечебни дейности. Сумата, която покрива касата, е доста по-ниска от цената, обявена в повечето частни практики. Например, една пломба в ценоразписа на една дентална клиника, струва 100 лева. Ако работи със здравната каса, тя няма да й отпусне тази сума, а например 30-40 лв., и пациентът пак трябва да даде останалите 60-70 лева. Освен това има твърде много бюрокрация. Според мен ще е по-добре, ако се работи със застраховки – например, имам 200 лева за тази година и като отида на зъболекар, мога да ги ползвам за каквито пожелая услуги на тази стойност, без ограничение във вида на манипулацията. Така хората ще придобият навика да посещават стоматолога и без да ги боли зъб.

 

Да разбирам ли, че българинът не знае кога да ходи на зъболекар?

 

- Уви, да. Хората нямат навика да поддържат добра орална хигиена. А това не изисква сериозна инвестиция – една четка за 1 лв. и паста за 2 лева. Освен това чакат да ги заболи, за да отидат на лекар. Препоръчително е да се ходи на профилактични прегледи поне един-два пъти годишно и редовно да се прави професионално почистване. Една модерна тенденция, застъпена вече и у нас, е пациентът периодично да бъде подсещан от клиниката, която посещава, че скоро  не е правен контролен преглед и професионална орална хигиена.

 

Ти как виждаш реализацията си, например, след 10 години?

 

- Като успял, доволен от себе си доктор със щастливи пациенти и собствена практика. Засега се надявам да остана в България, макар че имам двама братя, които от доста години са в САЩ, и всички ме съветват да замина. Надявам се дотогава да създам семейство, защото за мен това е много важно. Човек може да си осигури добър живот и в България.

 

И занапред ли всичко ще е пълно шест?

 

- Не съм пророк, съдбата ще покаже. Аз съм на този принцип - влагам много енергия и "сърце" в това, което правя. Отдавам се на нещата, които ми носят наслада в професионален план, и се доверявам на собствената си интуиция.  

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

септември 2020

ПВСЧПСН
 
    

Събития

Няма събития