Онкохематологичен симпозиум на тема „Поглед в бъдещето на биотехнологиите“, организиран от биотехнологичната компания Амджен България, събра в събота на едно място десетки доказали се специалисти и млади лекари в областта на онкологията и онкохематологията.
Сред темите на симпозиума бяха постиженията в медицината в областта на биотехнологиите, персонализираната медицина, генетиката, авангардните терапии и новите технологии, както и необходимостта от ефективно изразходване на обществения ресурс за здравеопазване и др.
Д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Амджен България, отбеляза, че въпреки новите терапии и големия напредък в медицината все още всяка година около 9 млн. пациенти умират от онкологични заболявания в света. Затова и усилията на компанията в областта на иновациите не стихват.
„Нашият фокус продължава да бъде инвестиции на повече от 1/5 от целия оборот на компанията в открития, в наука, в генетични изследвания“, каза д-р Чемишанска.
Доц. Борислав Борисов, експерт по фармакоикономика и лекарствена политика, отбеляза, че научните изследвания в областта на онкологията очертават сериозни успехи в лечението, при които преживяемостта на пациентите нараства трайно и устойчиво. Данните показват, че от 40 до 50% от клиничните изпитвания в света са в сферата на онкологията и онкохематологията.
„От тук нататък медицината става все по-персонализирана. Като естествено допълнение към биотехнологиите предстои да навлязат нов вид терапии – за авангардно лечение – клетъчна, генна терапия, тъканно инженерство. Тук става дума за нов тип лечение, при което не просто лекуваме болестта, а я ликвидираме. Тези терапии тотално променят съвременната медицина“, каза д-р Борисов.
Към момента в Европа се провеждат 216 клинични изпитвания на клетъчни и генни терапии.
Проф. Алексей Савов, ръководител на Националната генетична лаборатория, обърна внимание на ключовата ролята на генетиката и диагностиката в персонализирания подход на лечение. По думите му, за да станат генетичните изследвания финансово достъпни в България, генетиците и онколозите трябва заедно да търсят начин те да бъдат включени като част от клиничните пътеки. Генетичните изследвания е уместно да се интегрират в определени направления, при добре дефинирани критерии, отбеляза специалистът.
Д-р Красимир Койнов, началник на Второ отделение „Медицинска онкология” в МБАЛ "Сердика", допълни, че тенденцията в медицината е насочена към ДНК секвениране на целия геном и допълни, че генетичните изследвания могат да ни помагат във всички сфери в онкологията – профилактиката, диагностиката и терапията.
Върху иновациите и развитието на технологиите в медицината се спря проф. д-р Жанет Грудева, главен координатор на Експертния съвет по клинична хематология, заместник-директор по диагностично-лечебната дейност и началник на Клиниката по клинична хематология към УМБАЛ „Св. Георги” - Пловдив, заместник-декан по научно-изследователската дейност и ръководител на Катедра “Клинична онкология” в Медицински факултет при Медицински университет – Пловдив. Според нея сме свидетели на информационна лавина, но за да се стигне до знание, са нужни биоинформатика и изкуствен интелект. Причината – скоростта, с която науката се развива.
„Към момента над 900 персонализирани „имунотерапии‘‘ са в различни фази на клинични изпитвания, над 1000 са в предклиничен етап на развитие, а само в онкохематологията се развиват около 300 генни и клетъчни терапии. Въвеждат се и нови дизайни на клиничните проучвания, използващи помощта на изкуствен интелект и биоинформатиката в интерпретиране на резултатите“, каза проф. Грудева.
Тя бе категорична, че забавеното интегриране на иновациите забавя и възможностите на медицината в клиничната дейност. Ето защо според нея е необходим нов подход към иновациите и предоставяне на здравни грижи чрез устойчиви политически решения.
Председателят на Български фармацевтичен съюз (БФС) проф. Асена Стоименова обърна внимание на регулациите при въвеждането на новите терапии като подчерта, че визията на лекарствените агенции по света е да ускоряват процеса на достъп до иновациите, за да се осигурят ефикасни и безопасни лечения на нуждаещите се пациенти. По думите й предизвикателството пред здравните системи е лечението на социално значимите заболявания. Все по-голямата роля на таргетните терапии и персонализираната медицина обосновават необходимостта от обстойна оценката на здравните технологии от страна на регулаторите.
Гост-лектор на събитието бе Д-р Роман Кишел, главен учен в Amgen Research (Munich) GmbH, Германия, който представи механизма на действие на BiTE технологията, която активизира имунната система да разпознава раковите клетки и да ги унищожава.
„Платформата BITE открива огромни възможности в едно ново направление каквато е онкоимунологията“, коментира д-р Красимира Чемишанска.
Проф. Виктория Сарафян, ръководител на Катедрата по медицинска биология към Медицински университет – Пловдив, представи 3D биопринтирането, което позволява да се принтират тъкани или органи максимално близки до тези в организма. По думите й новата тенденция, която се разкрива с биопринтирането, са тъканните чипове за анализ на лекарствата. Така например, ръководен от нея научен екип, работи по проект, в рамките на който се принтират туморни органоиди от колоректален карцином. Част от материала се отделя за биобанкиране, от другата част се прави 3D модел и туморният органоид се тества за отговор на различни терапии. Това изследване може да насочи лекаря за вида на лечението като по този начин да се избегне прилагането на неподходяща за пациента терапия.
В рамките на форума се разгърна активна дискусия, модерирана от популярния телевизионен водещ и журналист Бойко Василев, която засегна теми като влиянието на технологиите върху медицинската практика и приложението на изкуствения интелект в онкологията и хематологията. Панелистите се обединиха около мнението, че изкуственият интелект не може да измести ролята на медицинския специалист, а може да бъде един силен инструмент в неговите ръце за по-бързи и прецизни решения. Д-р Желязко Арабаджиев, началник на Отделението по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, заключи:
„Технологиите и иновациите не могат да вървят раздалечени от медицината - особено в онкологията“.
