Много нови лекарствени терапии, които пациентите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти и през 2018 г. За това предупредиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Причината е мораториум върху заплащането им от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през 2018 г., приет от Надзорния съвет на фонда, който предстои да бъде разгледан от парламента.

Публикуваме останалата част от разпространената от асоциацията информация без съкращения:

„Оказва се, че поради тази забрана широко прокламираното увеличение на средствата за здраве с 400 милиона лв. няма да доведе до подобряване на лекарственото лечение на българските пациенти. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Касата.

Сред новите терапии, които мораториума ще засегне, има такива, които вече са препоръчани за заплащане на базата на оценка на здравните технологии и за които са сключени договори за отстъпки с изгодни за НЗОК условия. Оценката на здравните технологии на лекарствата е преценка за нуждата от заплащането им от НЗОК на основата на терапевтичната полза от тях, удължаване на продължителността на живота и подобряване качеството на живот, намаляване на усложненията от основното заболяване, ползи представени чрез спечелени години живот, наличие или липса на алтернатива за лечение на заболяването, разходи за терапия с лекарствения продукт и сравнение на разходите за терапия с наличните алтернативи, съотношение разход - резултат, икономическа оценка на допълнителните ползи, както и много други критерии.

Сред новите терапии, препоръчани за заплащане на базата на оценка на здравните технологии и засегнати от мораториума,  са:

• Obinutuzumab и Venetoclax за лечение на хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ), раково заболяване на кръвта и костния мозък, които са нови възможности лечение на пациентите с ХЛЛ със съпътстващи заболявания, за които терапевтичните възможности на лечение са ограничени или които не се повлияват от досегашните терапии. Новите терапии водят до намаление на риска от прогресия или смърт, подобрение на преживяемостта без прогресия и увеличаване на времето до ново антилевкемично лечение.

http://ncphp.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/Gazivaro-rezume_doklad.pdf

http://ncphp.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/Venclyxto-doklad.pdf

• Nintedanib (сключен договор за отстъпка с НЗОК) и Pirfenidone за лечение на идиопатичната белодробна фиброза, рядко, фатално, прогресиращо белодробно заболяване, което води до прогресивно влошаващ се задух и необратимо влошаване на белодробната функция. Новите терапии забавят напредването на болестта, намаляват годишната загуба на белодробна функция, подобряват контрола върху симптомите на болестта и удължават времето без прогресия, както и общата преживяемост при пациентите с това заболяване, за което към момента НЗОК не осигурява лечение.

http://ncphp.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/Ofev-Report_Bg04052017.pdf

http://ncphp.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/Esbriet-resume.pdf

• Blinatumomab за лечение на остра лимфобластна левкемия, която е рядко и фатално злокачествено заболяване. Напълно новата имунотерапия предизвиква бързо и трайно повлияване при популация от пациенти, които по-рано са лекувани интензивно с химиотерапия, като дава възможност на собствената имунна система на пациента да се прицели и унищожи злокачествените клетки за постигане на трайна ремисия или качествена трансплантация, което увеличава дългосрочната преживяемост на възрастни пациенти с остра лимфобластна левкемия.

http://ncphp.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/BLINCYTO_resume_.pdf

• Tofacitinib за лечение на възрастни пациенти с умерено тежък до тежък активен ревматоиден артрит, които са имали недостатъчен отговор или непоносимост към предходно лечение с  едно или повече болестопроменящи антиревматични лекарства. Новото лечение е под формата на филмирани таблетки, което е значително предимство спрямо лекарствата, за които се налага инжектиране или вливане, и води до бързо, значимо и клинично приложимо подобрение в симптомите на заболяването и физическата функция.

http://ncphp.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/Xeljanz-resume.pdf

• Palbociclib е първият, получил одобрение от Европейската медицинска агенция, нов клас медикамент за лечение на хормонално позитивен/ ХЕР-2 негативен метастатичен рак на млечната жлеза, който в комбинация с летрозол или фулвестрант води до статистическо и клинично значимо подобрение в забавяне разпространението на заболяването, сравнен с лечение със само един от компонентите, при добър профил на безопасност с потенциално поносими и контролируеми странични реакции.

http://ncphp.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/resume_Ibrance_za_site.pdf

• Carfilzomib (сключен договор за отстъпка с НЗОК) в комбинация с дексаметазон за лечение на пациенти с рецидивиращ или рефрактерен мултиплен миелом. Мултипленият миелом е рядък, сложен и неизлечим рак, за който се счита, че е засегнал 240 новодиагностицирани мъже и жени в България през 2012 г. Въпреки че в ЕС са одобрени няколко лекарствени средства, в България голяма част от тях все още не се реимбурсират, поради което съществува висока непосрещната необходимост от нова терапия, която е по-добра по отношение на ефикасност и поносимост от настоящия стандарт за лечение. Лечението с carfilzomib  в комбинация с дексаметазон, удвоява постигнатата с настоящото лечение преживяемост без прогресия, както и делът на пациентите с пълен клиничен отговор при сравним профил на безопасност.

http://ncpha.government.bg/files/komisa%20zdr.tehn./dokladi/KYPROLIS-doklad.pdf

Сред новите терапии, засегнати от мораториума, които все още са в процес на оценка на здравните технологии, са:

• Trametinib в комбинация с дабрафениб за лечение на възрастни пациенти с неоперабилен или метастазирал меланом с BRAF V600 мутация. Комбинацията предоставя увеличение на средната обща преживяемост спрямо монотерапията и увеличение на общата преживяемост и е значим напредък в повлияването на едно злокачествено заболяване с изключително лоша прогноза като неоперабилния или метастазирал меланом.
• Pasireotid LAR за лечение на възрастни пациенти с акромегалия който предоставя значително подобрен клиничен отговор, качество на живот и придържане към лечение за неоперабилни възрастни пациенти
• Everolimus за лечение на възрастни пациенти с бъбречен ангиомиолипом и за лечение на пациенти със субепендимални гигантоклетъчни астроцитоми и двете, асоциирани с комплекса туберозна склероза. При липса на други терапевтични алтернативи, лекарството има доказана ефективност с данни от реалната практика и единствена терапевтична опция за пациенти с комплекса туберозна склероза.
• Mepolizumab за лечение на астма при пациенти, които въпреки осъществяваното досега лечение продължават да имат астматични симптоми и страдат от т.нар. тежка астма. Новата терапия намалява значимо честотата на обострянията, както и употребата на перорални кортикостероиди и води до клинично значимо подобрение в качеството на живот при пациентите с тежка еозинофилна астма.
• Оsimertinib за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб който забавя прогресията на заболяването в сравнение с химиотерапията при добър профил на поносимост.

На фона на най-ниските цени на производител в Европейския съюз, през 2017 г. фармацевтичните компании ще предоставят на НЗОК компенсация на разходи за лекарства под формата на отстъпки на стойност 130 милиона лв. (при 47 милиона за 2015 г. и 87 милиона за 2016 г.) или общо 264 милиона за период от 3 години. За 2018 г. НЗОК планира да получи компенсация в размер на 160 милиона лева. Тази значителна по размер компенсация на разходите на НЗОК за лекарства се обезсмисля, ако не може да помогне българските пациенти да получат навременен достъп до нови лекарствени терапии. 

Плащанията на НЗОК за лекарства нарастват поради обективни причини – застаряващо население, повишена заболеваемост, но и удължена преживяемост в резултат на достиженията на медицината и навлизането на нови технологии. Бюджетните съображения не следва да са причина пациентите да не получават достъп до нови терапии, които могат значително да подобрят лечението им. Зад сухите цифри стоят излекувани пациенти и спасени животи, на които институциите би трябвало по-често да обръщат внимание."