Интервю -

Аркади Шарков: Допълнителното здравно застраховане не е демонополизация, а копиране на неефективния пенсионен модел
Прочетена: 595 пъти
Снимка: ТВ Европа

Аркади Шарков е здравен икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бакалавърската му степен е от УНСС, след това прави двойна магистратура по „Публични политики“ в Универститета в Маастрихт и Университета на ООН. Магистърската му теза е на тема „Ефикасност на здравната реформа в България“. Автор е на редица анализи в сферата на финансиране на здравното осигуряване за България, съсредоточени върху разработка на икономически модели за разходи и ползи. Експертизата му е в сферата на икономика на здравеопазването, устойчиво развитие, данъчно облагане и държавен бюджет. Заема позицията на заместник-председател на управителния борд на Българското либертарианско общество. Днес разговаряме с Аркади Шарков по проблемите на лекарствената политика и идеите за промени в нея, както и за очакваните нови модели за реформиране на здравеопазването, които обеща да представи министър Кирил Ананиев. 
 

Г-н Шарков, тези дни в публичното пространство за пореден път се появи темата „ДДС върху лекарствата“. От една страна се знае, че България има най-висока ставка на този данък върху лекарствените продукти, от друга обаче се изразяват съмнения, че диференцирането на ставката и намаляването на ДДС реално ще намали цената на лекарствата за гражданите. Какво е Вашето мнение?

 

Погледнато от ъгъла на пазарната икономика – свалянето на данъци е полезно най-вече за гражданите, в следствие от това, че данъчната тежест от добавената стойност се поема именно от тях. Можем да го наречем данък потребление. Проблемът в случая е, че ДДС е най-лесно администрираният данък от държавата, както и носи най-големите приходи за бюджета. Съмнява ме Министерство на финансите да е съгласно да го промени. Същевременно, ако говорим за диференцирано ДДС е хубаво да помислим за административната тежест, която може да създаде, като е добре да се изчисли и колко би коствало на бюджета. По отношение на това дали би намалило цената на медикаментите – има примери и в двете посоки. Икономическата теория сочи, че в някои случаи производителите или търговците изравняват разликата в цената, а има и случаи на проявен алтруизъм – когато цената спада. Всичко е въпрос на задълбочен анализ. За момента мисля, че тази идея няма как да бъде приета.

 

Не е тайна, че в съседни страни, също членки на ЕС, лекарствата са по-евтини и българските граждани нерядко пътуват в чужбина, за да си ги набавят. На какво се дължи това?

 

Всъщност най-евтините лекарства са в България. Това е така поради методиката, чрез която става ценообразуването. Така нареченото ценово рефериране, което сравнява цените на медикаментите в 17 държави и следва принципа най-ниската да бъде приложена в България. Проблемът не е в цената на самия медикамент, а в процента който пациентите доплащат. В страната, пациентите доплащат средно между 60% и 65% от цената на един медикамент, като както е видно по-голямата част пада върху тях. От друга страна, лекарите не винаги се съобразяват със социалния статус на своя пациент и предписват скъпи оригинални медикаменти, вместо абсолютно взаимозаменяемите и също толкова ефективни генерични. Едно е да доплатиш 5 лв. за медикамент, съвсем друго е да доплатиш 15 лв.

 

Новоизбраният управител на НЗОК д-р Дечо Дечев анонсира идеи за сериозни промени в лекарствената политика на фонда. Реалистични ли са те, според Вас?

 

Д-р Дечев несъмнено е професионалист и знае какво трябва да бъде направено. Проблемът на лекарствената сфера е, че представлява вавилонска кула от различни интереси, преобладаващите от които не се интересуват от оптимално разходване на пари от бюджета. Тъй като няма прозрачност за това как се харчат и къде отиват парите – проблемите са налице – 1 млрд. лв за медикаменти. Тази сума представлява 29% от бюджета на НЗОК, а това ни прави първи в Европа по разходи за медикаменти спрямо общия бюджет за здраве. Желая успех на д-р Дечев, дано има и съответната политическа подкрепа за да осъществи тези реформи.

 

Всъщност, има ли у нас към настоящия момент дилема „прогенерична политика“ vs „политика на предпочитание към оригинални лекарства“?

 

Има такава дилема, да. Все още в общественото пространство върлува неистината, че само защото генериците са по-евтини, са по-неефективни или некачествени. Причината е следната - създаването на всеки един нов лекарствен продукт е свързано с голям финансов и интелектуален ресурс. За да се гарантира инвестицията на компанията-производител, всяка молекула получава варираща патентна защита – между 10 и 15 години, която гарантира, че ще може да се отпуска само под едно име, в даден регион и да се произвежда само от един производител, на сравнително висока цена. След отпадане на патентната защита, лицензът за активното вещество може да бъде закупен от компания, производител на генерици. За да бъде наречен един продукт генерик, той трябва да е взаимозаменяем и терапевтично еквивалентен на оригиналния продукт. В този смисъл генериците дори предлагат една по-съвременна технология – като синтез на активна субстанция, като състав на помощните вещества, както и често по-съвършени фармакокинетични показатели – по-бързо настъпване на действието, по-малко нежелани лекарствени реакции от страна на лекарствената форма и т.н.

 

И един обобщаващ въпрос. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев обяви, че в началото на есента ще представи два варианта за нов модел в здравеопазването. Какви са Вашите надежди и очаквания по този въпрос?

 

Да се надяваме да е готов дотогава, тъй като първата обявена дата беше края на юни месец, а сега се премести за септември. Спекулира се с това, че ще се вдига здравната вноска под формата на допълнително задължително здравно застраховане (ДЗЗЗ), което не представлява демонополизация, а просто копиране на модела на пенсионната система. Модел, който се е доказал като неефективен. Това вдигане на вноската, при нереформирана здравна система единствено може да задълбочи проблемите, създадени дотук - все едно да пълниш бъчва без дъно. Искрено се надявам новият или новите модели в здравеопазването да са базирани на доказани икономически модели и да е направена оценка на въздействието върху сектора и прилежащите нему. Както казахме – засега сме в сферата на спекулата – нека да видим какво ще бъде представено.

 

Невена ПОПОВА

 





Коментари

ноември 2018

ПВСЧПСН
   
  

Събития

Няма събития