Коментари -

Адвокат Мария Шаркова: Кърлежът не е спешно състояние. Няма и клинична пътека за него
Прочетена: 24105 пъти

На 7 и 8 юни в "Господари на ефира" бе излъчен репортаж, в рамките на който болница е обвинена от пациент, че неправомерно са му искали пари за екстракция на кърлеж, въпреки че е здравноосигурен. В предаването бе обяснено, че лечебно заведение за болнична помощ няма право да изисква заплащане от здравноосигурен пациент по никакъв повод. 

 

Адвокат Мария Шаркова, експерт по медицинско право със специализация "Хюбърт Хъмфри - Фулбрайт" по здравни политики в американския университет "Емори", коментара казуса в личния си професионален блог. Според нея тезата, изложена в репортажа, демонстрира сериозно непознаване на здравното законодателство и въвежда в заблуда пациентите.

 

RedMedia публикува мнението й с незначителни съкращения.

 

 

 

"Забиването" на кърлеж не е спешно състояние, защото не отговаря на дефиницията в Медицинския стандарт (МС) "Спешна медицина".

Спешно състояние "е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, в т. ч. критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента".

Обстоятелството, че хипотетично кърлежът би могъл да е вектор на определено инфекциозно заболяване, което да доведе до смърт, не прави самото забиване на кърлеж спешно състояние.

 

Поради обстоятелството, че описаното състояние не е спешно, то не подлежи на заплащане по реда на Методиката за субсидиране на спешна помощ, на основание на която Министерството на здравеопазването (МЗ) заплаща на болниците оказаната спешна медицинска помощ на пациентите до тяхната хоспитализация или в случай, че са прегледани и не са хоспитализирани. Или казано просто, болницата няма да получи заплащане за изваждане на кърлежа от МЗ.

 

Болницата обаче няма да получи и заплащане от Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), защото не съществува клинична пътека или амбулаторна процедура, свръзана с екстракция на кърлеж, т.е липсва основание за заплащане на оказаната медицинска помощ от този орган.

 

Болницата има право да изисква от пациента да заплати за оказаната му медицинска помощ, защото:

Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. 

Нито в Решението на НС на НЗОК, прието през 2016 г., нито в Националния рамков договор (НРД) за 2015 г., нито в Наредба №2/2016 г. определяща основния пакет от здравни дейности, заплащани от НЗОК, има клинична пътека или амбулаторна процедура, по която да бъде оказана медицинска помощ на пациент, нуждаещ се от екстракция на кърлеж. При това положение НЗОК не може, няма основание и не заплаща въпросната медицинска услуга. Болниците нямат право да искат заплащане или доплащане САМО за медицинска помощ, влизаща в основния пакет. По аргумент на противното, лечебните заведения имат право да поискат от здравноосигурените лица да заплатят за всяка друга оказана помощ, извън пакета.

 

Ето защо здравноосигурените лица имат право на безплатна медицинска помощ, но само в рамките на пакета, който е гарантиран от НЗОК и само за тези услуги, за които лечебното заведение, което са избрали, е сключило договор с РЗОК. Всички граждани имат право и на безплатна спешна медицинска помощ до момента на хоспитализацията. Неосигурените лица заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани, защото чл. 7 от Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ гласи, че "разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата", но не и тези след осъществен прием.

 

Във всички останали случаи пациентът следва да заплати оказаната му медицинска помощ и е добре тази информация да се поднася коректно както от медиите, така и от органите, ангажирани пряко с националното здравеопазване.





Коментари

ноември 2018

ПВСЧПСН
   
  

Събития

Няма събития