Интервю -

Адв. Мария Шаркова: След много години на реформи и скандали хората загубиха доверие в системата
Прочетена: 80 пъти
Снимка: Личен архив

Адв. Мария Шаркова работи в областта на медицинското право. Ръководи специализирана кантора в гр. Пловдив. Автор е на изследването "Медицинският деликт", публикувано в началото на тази година. Ето какво каза тя пред Redmedia за случаите на злоупотреба със здравето на български граждани от хора без нужното образование и регистрации.


 

Адв. Шаркова, свидетели сме на трагичен случай с наша сънародничка, страдаща от онкологично заболяване, която в крайно тежко състояние е потърсила помощ от медиум в далечна Бразилия, но, без да е получила подобрение, се връща в родината си. Междувременно стана ясно, че жената, която е посредничела при пътуването не е регистрирана в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) като лечител, а проверка на Министерството на икономиката и туризма показа, че тя няма регистрация и за туроператорска дейност. Кои според Вас са факторите, допринесли за тази ситуация?

 

- Последната информация, която Министерството на здравеопазването (МЗ) съобщи е, че контролните органи са извършили проверка и тази посредничка ще бъде санкционирана, тъй като извършва здравни дейности без да притежава необходимото образование и без да бъде регистрирана в съответната РЗИ. Освен това, част от методите й дори не попадат под хипотезата на алтернативни методи за лечение, защото шаманството и „медиумстването“ не са признати от Закона за здравето.

 

Ако излезем от конкретиката на този трагичен казус, бих искала да подчертая, че е напълно прав министър Кирил Ананиев да говори за промени в Закона за здравето. Много пъти в хода на моята дейност аз като адвокат в тази област съм алармирала за тези проблеми, подавала съм сигнали до контролни органи и съм писала по темата. Необходимо да изясним какво може и какво категорично не може да се практикува като метод за лечение, от кого и по какъв ред.

 

Също така е необходимо е да се регламентира посредническата дейност, която се предоставя на пациенти, нуждаещи се от лечение в чужбина. Тук е мястото да обърна внимание колко важно е да има яснота и по отношение на регламентираната и посредническата дейност във връзка с прилагането на подобни изключително съмнителни методи за лечение и въздействие върху човешкото здраве.

 

Не на последно място бих искала да подчертая, че множество шамани от типа на бразилския „лечител“ посещават страната ни, рекламират дейността си, преглеждат пациенти и правят демонстрационни сеанси и какви ли не други абсурдни дейности, което не само остава безнаказано и безконтролно, но често е рекламирано в различни медии. Категорична съм, че в медиите по-често присъстват подобни непроверени и недоказани шарлатани, които облъчват уязвимите тежко болни хора с абсурдни методи за лечение, отколкото признати лекари с доказана квалификация. Знаете ли, че има изключително сложна процедура по закон, която се изисква за посещението на професор от голяма университетска болница от Англия или САЩ, но няма никакви изисквания за посещения на шамани от бразилската джунгла? Ето защо приветствам здравния министър за позицията.

 

Погледнато в по-широк план как може да бъде обяснен този засилващ се интерес към алтернативни методи на лечение у хората?

 

- Не е тайна за никой, че в България липсват комплексни палиативни грижи за тежко болните, като под това понятие следва да се разбира оказване на медицинска, психологическа и социална подкрепа на болния и неговото семейство. Все още битува неправилното схващане, че в тези случаи трябва просто да оставим болния с близките му и само на обезболяващи, защото сме безсилни да направим нещо повече. Всъщност, дори след установяването на необратимостта на дадено състояние, здравната ни система би следвало да има още много задължения към пациентите: да им осигури достоен край. Който се е грижил за терминално болен пациент, знае какво искам да кажа.

 

Като казах здравна система, втората причина за търсенето на чудеса и абсурдни методи за изцеление, е липсата на доверие в традиционната медицина, в лекарите и в самата здравна система. След множество години на безкрайни реформи, скандали в тази сфера, тежка работа на съсловието и лутане на пациента в лабиринта от правила, пътеки, направления и бюджети, на всеки ще му се прииска да пие заредена от извънземните вода и така да оздравее.

 

Неведнъж съм подчертавала, че комуникацията между лекар и пациент е изключително сериозен проблем, като в моето изследване „Медицинският деликт“ доказах, че тя е в основата на поне 30% от съдебните спорове за медицински грешки, които възникват.

 

Има ли според Вас необходимост от промяна в нормативната уредба, засягаща тази област и в каква посока трябва да бъде тя?

 

- Необходимо е да се промени Законът за здравето и ясно да се опише кои дейности са забранени, кои са позволени и при какви условия следва да се практикуват, както и от кого, т.е от хора с каква квалификация.

 

Към този момент има забрана за рекламирането на алтернативни методи за лечение, но няма забрана за медиите да дават трибуна на различни хора със съмнително образование, квалификация, умения и способности, без доказателства за методите, които прилагат. Това е крайно притеснително, защото така се разпространява шарлатанията сред хората, облъчват се болни и уязвими хора с фалшиви новини и откровено се създава опасност за тяхното здраве. Тази „медиумка“ преди година в национален ефир обясняваше как прилага лечение с ток 220 волта, увита с някакви жици! И ето резултатът днес – този, който виждаме.

 

Бих искала да подчертая, че въвеждането на строги изисквания към съдържанието на предаванията не е форма на цензура, а изискване за съвестно, етично и отговорно представяне на дадена информация.

 

През последните дни и седмици сме свидетели на не е един и два нелицеприятни случаи в здравеопазната система. Един от тях е смъртта на възрастна жена, която не е дочакала животоспасяваща интервенция поради липса на сърдечна клапа в склада на болницата и невъзможност на пациентката да доплати сумата за медицинското изделие. Последваха различни обяснения от Здравната каса и от болницата, които не променят факта, че има смъртен случай, който вероятно е могъл да бъде избегнат. Вашият коментар?

 

- Нарушенията, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е установила при проверката са административни и няма данни те да са в причинна връзка с настъпилата смърт. Подобни предварителни заключения биха създали излишна паника у пациентите, което е излишно.

 

Ако излезем извън този конкретен случай обаче, следва да отбележим, че отново се отваря дума за медицинските изделия. Един дебат, който всяка власт избягва и една реформа, която продължаваме да очакваме. Очевидно е, че се търси начин да се разреши проблема с контрола върху цените на медицинските изделия и разходите на публичен ресурс за тях, но този процес не трябва да е за сметка на пациента. Има много разумни предложения за промени: въвеждане на оценка на здравните технологии за медицинските изделия, провеждане на централизирани електронни процедури по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), въвеждане на втори стълб на здравно осигуряване и др.

 

Ограничителната политика по отношение на медицинските изделия, новият стандарт за единно финансово управление на държавните болници, както и рестрикциите, които се предлагат с въвеждането на националната здравна карта със сигурност предвещават още трусове в системата. Коя според Вас е посоката, в която трябва да се търсят по-добрите решения?

 

- Аз съм юрист, а не политик, затова ще се въздържам от предоставяне на конкретни рецепти и послания. Моето мнение е, че твърде дълго време лекуваме болния симптоматично, мислейки, че това е някакъв вирус, с който имунната му система ще се справи сама.

 

Как очаквате да приключат досъдебните производства, за безстопанственост, които прокуратурата образува за лечебни заведения, работили по схемата „болница в болница“?

 

- Като всеки български гражданин и аз очаквам обективно разследване.

 

И, за да обобщим - какво е необходимо на здравеопазването ни, за да се преодолее това постоянно напрежение между лекари и пациенти?

 

- Това е много сериозен проблем. Както вече обясних, затруднената, неадекватна или липсваща комуникация е в основата на много голяма част от съдебните спорове, които възникват. 

 

Комуникацията е много важна, за да се изпълнят някои основни задължения на лекарите, свързани с информираното съгласие, без наличието на което лекарят носи огромен риск в работата си. 

 

За жалост, в българските университети не се преподават такива умения и всичко зависи от субективните възможности на конкретния медицински специалист. 

 

Напрежението идва и от обстоятелството, че лекарите и пациентите са крайните потърпевши при всяка законодателна недомислица. Например, при наличие на регулативни стандарти, пациентът често обвинява лекаря, че последният няма достатъчно направления, за да го насочи своевременно към специалист. Лекарите пък обвиняват пациентите, че не са достатъчно информирани или че са прекалено информирани. Така се стига се до конфликти и спорове. 

 

Аз винаги съм работила усилено за популяризирането на медиацията в здравеопазването, защото това е правилният начин за решаване на спорове. Също така смятам, че това е един от начините за преодоляване на комуникационния проблем между лекари и пациенти. 

 

Освен това и двете страни трябва да осъзнаят, че имат общ интерес-качественото здравеопазване. Всяка страна трябва да разбере гледната точка на другата, но затова се изискват взаимни усилия. 


 

Невена ПОПОВА





Коментари

май 2018

ПВСЧПСН
 
   

Събития