Адв. Мария Шаркова е специалист по медицинско право. Работи в Пловдив, често участва като лектор на научни форуми. Неотдавна тя представи в София свое изследване по темата за неблагополучията в медицинската практика. В момента юристката подготвя семинар на тема "Когато здравната информация вреди", който ще реализира заедно с Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Това бе повод да поканим адв. Шаркова за интервю по тези въпроси. Ето отговорите, които тя даде специално за читателите на Redmedia.
Адв. Шаркова, как мислите – защо българинът толкова хареса темата „лекарски грешки“?
- Не съм сигурна дали "харесва" е точният израз. По-скоро има една тенденция да се обръща много внимание на този проблем и с това словосъчетание да се обозначават всички лични трагедии, които се случват на пациентите при досега им със здравеопазването. Не е тайна, че здравната ни система има доста проблеми. Всъщност няма държава, в която здравеопазването да не е проблемен сектор. През годините у нас имаше много опити за промени, реформи, някои по-успешни, други - не чак толкова. Неизменно това се отразява на всички участници в системата, които взаимно започват да се обвиняват за различните свои неволи и да проявяват неразбиране един към друг. Като добавим и обстоятелството, че когато сме пациенти, е засегнато най-ценното за нас - животът и здравето ни, ние сме склонни да реагираме много емоционално, понякога ирационално. Така разминаванията в очакванията ни изострят сетивата ни и ни правят особено чувствителни, когато се говори за "грешки". Нека не забравяме, че грешки се случват, но те са изключения. Именно тези изключения обаче стават обект на особен обществен и медиен интерес, често дори преди да са налице всички обективни данни по конкретния случай, без да е направен анализ за дължимото поведение и причинно-следствената връзка между него и настъпилия краен резултат. Истината е, че рядко се обръща внимание на обстоятелството, че всеки ден успешно биват диагностицирани и лекувани стотици хора, но една лична трагедия с изказано съмнение за допусната грешка може да има отзвук в продължение на месеци. Затова трябва много отговорно да дискутираме тази тема и да се предпазваме от излишни сензации и епитети.
Докъде води тази вече формирана „култура на обвинението“? Не е ли тя израз на деструктивност, от която в крайна сметка никой няма полза?
- Соченето с пръст и ловът на вещици не помагат никак. Нека да обясня в какво се изразява тази култура на обвинението. Най-напред ще подчертая, че достигането до отговора на въпроса дали е налице непозволено увреждане (ако използвам подходящия правен термин) е един сложен процес, при който се анализират всички налични обективни данни, свързани с лечението на даден пациент, дължимото поведение на медицинските специалисти, причинната връзка и много други фактори и обстоятелства. Този процес изисква използването както на експертни знания от различни специалности, така и внимателен анализ на медицинската документация, използването на правилата на формалната логика и познаване на нормативната уредба. Никак не е полезна тази формирана култура на обвинение, при която се "прескача" този сложен процес и от настъпилите вреди директно се достига до заключението, че те са настъпили в резултат на допусната "грешка". Създава се риск да сгрешим в преценката си, но когато разберем това, да е твърде късно. Доверието между лекаря и пациента ще е разрушено, обвиненията ще са "хвърлени", емоциите ще са твърде много. Добре е доказаните случаи на медицински деликти да се знаят и да се коментират, защото това е важно за процеса на подобряване на системата. Но говореното за този тип грешки трябва да е много отговорно, с доказателства, защото оказва влияние върху цялата система. Ако всекидневно се говори безразборно за хипотетични рискове от настъпване на самолетни катастрофи, това ще намали доверието в авиацията, нали? Именно и това беше целта на моето изследване - да събера достатъчно информация за съдебните дела, за влезли в сила съдебни решения, както и за висящи дела, които тепърва да се проследяват. Те ни предоставят обективна информация за разглежданите спорове, представят ни една достатъчно ясна картина на този проблем и възможност да дискутираме различни проблеми в тази област, за да подобрим системата. Като казах система, това е и вторият аспект на културата на обвинението. Обикновено при установяване на допусната грешка се търси персонална отговорност от конкретно лице, вместо да се анализира системата, в рамките на която е допусната грешката. Това не е подходящ подход, защото по този начин не анализираме средата, в която се допускат грешки и организацията, която е създадена, а се заблуждаваме, че като накажем един човек, ще повишим пациентската безопасност. Да, всеки трябва да носи отговорност за действията си, но ако пропускаме да анализираме системата в нейната цялост и да търсим причините за осъществяването на нежеланото събитие, губим възможността да подобрим тази система. По-добре е да използваме това нежелано събитие като повод да се поучим от него и да не допускаме повторението му. Така че културата на обвинение сама по себе си е феномен, който не носи полза за никого.
Моля Ви да изброите термините, с които се обозначават неблагополучията в лечебния процес и да ги обясните от правна гледна точка.
- Използват се много и различни термини, като най-широко използваният и известен израз е "лекарска грешка". Той не е правен термин, различни автори и организации предлагат разнообразни дефиниции, но моето лично мнение е, че споровете по тази тема са излишни и изместват вниманието от други сериозни проблеми, свързани с медицинските деликти. Такива са проблемите на медицинската експертиза (вещите лица), доказването в процеса и изготвянето на медицинската документация, липсата на системи за докладване на нежелани събития в лечебни заведения и други въпроси, които подробно съм засегнала в моя анализ "Медицинският деликт", който съвсем скоро ще бъде издаден. Иначе организациите, които се занимават с повишаване на качеството в областта на медицината (Институтът за развитие на здравеопазването, СЗО и други) използват израза „нежелано събитие“ (adverse event). Аз лично смятам, че терминът medical negligence/medical malpractice е доста точен и най-подходящият му еквивалент на български е "медицински деликт". С него се обозначават непозволените увреждания, настъпили в резултат на използването на методи, които не са утвърдени от науката и практиката, неспазване на медицинските стандарти и добрата медицинска практика; на принципите за качество, своевременност и достатъчност на медицинската помощ, както и незачитане на други права на пациента - правото на информирано съгласие, безопасност на лечението, зачитане на достойнството му и други.
Неотдавна по време на конеференция в София представихте резултатите от изследователски проект на същата тема. Какво включват професионалните Ви планове за близкото бъдеще?
- Всъщност този проект не е завършил. Той продължава своето развитие, чрез сайта, който създадох и който, учудващо, се радва на огромен интерес. Името на сайта - „лекарска-грешка.bg“ избрахме, за да бъде лесно достъпно и запомнящо се от всеки, дори неспециалист. В сайта постоянно добавяме нови съдебни актове, периодично ще обновяваме статистическите данни, които съм събрала, предвиждаме да го разширим и в други насоки. Предстои и издаването на анализа "Медицинският деликт". Ето защо не планирам започване на нови изследователски проекти, поне до излизането на книгата. Иначе най-близкото събитие, по което работя от няколко месеца, е съвместен семинар с Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) , на тема "Когато здравната информация вреди". В него ще засегнем две много важни теми: първата е за фалшивите новини в здравеопазването и колко опасни могат да бъдат те, а втората - за конфиденциалността на здравната информация. Събитието ще открие лично зам.-министър д-р Мирослав Ненков. Нека си припомним, че наскоро дори Министерството на здравеопазването стана жертва на фалшиви новини и се наложи да сезира компетентните органи за това. С АЕЖ се надяваме да бъдем полезни както на журналистите, така и на болнични пиари и пациентите.
Невена ПОПОВА
