Интервю -

Адв. Мария Петрова: Системата може да постави пациента в центъра, само ако е създала добра работна среда на лекарите
Прочетена: 1165 пъти

Мария Петрова е лекар и юрист, единственият адвокат у нас и сред малцината в Европа, който има и медицинско образование. Работила е като експерт в Институцията на омбудсмана на Република България и в неправителствения сектор. Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в няколко области - медицинско право, европейско здравно право, здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването, правни аспекти на медицинските/лекарските грешки. В момента управлява  кантора, която предоставя правни услуги на лекари, лечебни заведения и пациенти. Наскоро адв. Петрова участва в Световния конгрес по медицинско право в Баку, където бе удостоена с награда за най-добър млад учен в тази област. Това бе поводът Redmedia да я покани за интервю по актуални теми, свързани с развитието на медицинското право и ситуацията в здравеопазването у нас.  


Адв. Петрова, връщате се с голямата награда за най-добър млад учен в областта на медицинското право от Световния конгрес по медицинско право в Баку, където за първи път във Ваше лице България имаше свой представител. Поздравявам Ви за успеха и бих искала да Ви попитам какво означава това отличие за Вас?

 

- Благодаря Ви! Всяка една награда носи радост, но е и огромна отговорност. Доволна съм, че бях забелязана от колеги в международен план. Все пак, това е едно от най-високите отличия, които един специалист може да получи. Разбира се, приемам наградата и като признание за страната ни, защото никой не може да се развива изолирано – сам по себе си. За мен отличието е признание на знанието и опита ми, приемем го като крачка напред за развитието на медицинското право в България. Приемам я и като предизвикателство, като нещо което трябва да бъде надскочено и надградено.

 

Моля Ви разкажете ни накратко за форума в Баку.

 

- Световният конгрес по медицинско право е най-големият и най-авторитетен форум в областта на медицинско право. Организиран е от Световната асоциация по медицинско право, в която аз членувам. Проявата води началото си от 1967  година, като до 2000-та година се е провеждал веднъж на 2 години. След това поради нарастващата нужда да се дискутират темите в областта и с утвърждаването на медицинското право в световен мащаб организаторите са взели решение конгресите да се провеждат всяка година.  

 

Тази година в Баку имаше над 780 участници от целия свят.  Бяха дискутирани различни проблеми и това ми даде възможност освен за лични контакти с колеги, утвърдени учени в областта, да мога да си „сверя часовника“ и да разбера „къде сме ние?“. Отговорно мога да споделя, че в никакъв случай, не се почувствах аутсайдер, за което говори и наградата. В същото време си дадох сметка, че България има още много какво да се желае в развитието на медицинското право – по отношение на нормотворчество в стандартизацията и  регулацията в здравеопазването, сигурност на пациентите, въвеждане на електронно здравеопазване. Спорадичните ни опити  за развитие в тази посока на този етап са незадоволителни. Освен това, на конгреса бяха дискутирани проблеми свързани с навлизането на  нови технологии в медицината, телемедицината, виртуалната среда и генното инженерство, клонирането, 3-D принтирането на медицински изделия. Давам си сметка, че за България те все още звучат като научна фантастика, но това е бъдещето и няма как да избягаме от тези процеси. Давам си сметка и за това, че сме съвсем в началото. При нас лисва осъзнатостта, която да породи необходимост от конструктивен диалог между структурите, които следва да изградят нови регулации.

 

Със сигурност участието Ви в конгреса е провокирало у Вас нови идеи и Ви е подтикнало към нови творчески планове. Бихте ли споделили какви са плановете Ви за близкото бъдеще?

 

- През октомври ще отвори врати първият в България Център за разрешаване на спорове в здравеопазването - това е Специализиран център по медиация, в който ще работят медиатори с тясна специализация за разрешаване на спорове в здравеопазването. Вярвам, че това е много полезна инициатива, както за лекарите, така и за пациентите. Искам да отдам дължимото на колегите от пациентските организации, които приеха тази моя идея и допринесоха за нейното реализиране. Отделно от това ще продължа да преподавам в Медицински университет – София, като се надявам тази година и студентите по медицина, дентална медицина и фармация да имат възможност да се запознаят с основите на медицинското право. Имам покани от няколко чуждестранни университета в Турция, в Украйна, в Русия, в Малайзия, в Канада, във Франция,  да видим на колко от тях ще успея да се отзова, защото имам планирани ангажименти от по-рано - главно участия в различни научни форуми. И тази година ще бъда обучаваш лектор на адвокати в областта на медицинското право. Но основното за мен си остава работата ми като адвокат.

 

И за да Ви върна към действителността у нас в този момент, нека Ви помоля да коментирате едно от последните управленски намерения, анонсирани от министър Николай  Петров тези дни. Той информира, че МЗ подготвя единен стандарт за управление на болниците, който ще бъде готов до края на годината. Като имаме предвид, че голяма част от медицинските стандарти вече бяха отменени от съда, реални ли са опасенията, че това може да се случи и с подготвяния в момента?

 

- Винаги има риск! В България доста често ставаме свидетели на неща, които са много добре измислени и много лошо изпълнени. Предполагам обаче, проф. Петров под стандарт по скоро е визирал „стандартизация“ на определени процедури на управленско ниво, нещо което съществува в цял свят и чиято цел е да подобри качеството на здравеопазването и да го уеднакви в различните лечебни заведения, доколкото това е възможно с оглед структурата им. Намирам подобно начинание за полезно, стига да може да бъде реализирано без нормативни и финансови пороци.

 

Вече наближаваме 100-те дни на управление на новия екип. Имате ли оценка за свършеното от него досега? Очевидно е, че неспокойствието в системата продължава – нападения и побои над медицински екипи, болници пред фалит, непрекъснати оплаквания за финансов недостиг.

 

- В системата на здравеопазването не може да очакват драстични, кардинални промени, няма решения тип „с магическа пръчка“. Проблемите са комплексни и могат да бъдат преодолени само с дъгосрочна стратегия, добра експертиза и диалог,  разбира се при условия с адекватно финансиране. Обществото трябва първо да започне да цени здравето, след това  да оцени работата на тези, които се грижат за него. Системата трябва да поставя пациентите в центъра, само ако е успяла са създаде добра работна среда за лекарите, като не визирам само финансовите параметри на нещата.

 

Проф. Николай Петров с опита си до момента се е доказал като разумен и добър управленец. Това, което той направи за ВМА не е никак малко и това е признание от колегите му, което в днешно време е рядкост. Надявам се да има търпение, политическа воля и интегритет да постигне заложените цели,  защото всички имаме нужда от стабилност и от по-добро здравеопазване.

 

Приятно съм изненадана от номинацията и избора за новия директор на НЗОК проф. Камен Плочев. Пожелавам му висока доза късмет, защото той притежава всички останали качества за заемането на подобна длъжност. Надявам се административно-бюрократичната машина на НЗОК да не се отрази негативно на ерудит като проф. Плочев!

 

А проблемите с управлението на здравеопазването не са малко, те биха били предизвикателство за всеки мениджър. 100 дни са и много, и малко, за да се дават крайни оценки.

    

Невена ПОПОВА





Коментари