Интервю -

Адв. д-р Мария Петрова: Посредничеството на фирми за медицински туризъм крие много рискове
Прочетена: 3947 пъти
Снимка: Личен архив

Адвокат  д-р Мария Петрова е един от малцината специалисти в Европа, притежаващи едновременно магистърска степен по хуманна медицина, право и здравен мениджмънт. Изявен специалист и правен консултант на лечебни заведения, институции и неправителствени организации. Водещ лектор в областта на здравното и медицинското право на Международния съюз на адвокатите. Носител е на световното отличие „Най-добър млад учен в областта на медицинското право“, което й бе присъдено през тази година от Световната асоциация по медицинско право. Днес разговаряме с адв. д-р Петрова за липсата на правна регулация в областта на медицинския туризъм, за рисковете, пред които са изправени пациентите търсещи медицинска помощ в други страни и за последиците от нерегламентираната дейност на туристическите фирми и агенции, които са посредници в контакта между пациентите и чуждестранните клиники.



 

Адв. Петрова, наскоро се завърнахте от Международния конгрес по медицинско право в Турция, където една от основните теми бе медицинският туризъм. Преди да коментираме този избор на организаторите, нека Ви попитам кои бяха другите акценти в програмата на форума и коя бе причината точно те да попаднат в нея?

 

- Международният конгрес по медицинско право се провежда ежегодно под егидата на ректорите на Истанбулския университет „Меденийет“ и Университета в Хайделберг, Германия. Като правило на този форум се обсъждат проблемите на „новото време“, т.е. актуални към настоящия момент проблеми за здравното и медицинско право. Бях поканена от организаторите за да дискутираме заедно най-новите тенденции в медицинското и здравно право, като медицинския туризъм, защитата на личните данни в сектор здравеопазване и регулацията на медицинските изделия.

 

Вие самата избрахте като тема на презентацията си областта на медицинския туризъм. Защо?

 

- Избрах темата за правните аспекти на медицинския туризъм в частност между България и Турция, защото виждам много практически проблеми в това. Медицинският туризъм е световен феномен, който ще се разраства в бъдеще. Във века на комуникациите и когато границите падат, той се възприема като една обичайна услуга. По данни на турското Министерство на туризма всяка година повече от 10 000 български пациенти търсят консултации, диагностика и лечение в Република Турция. Най-предпочитаните сектори са онкология, ин-витро процедури, естетична и възстановителна хирургия. За да бъда полезна в чисто практичен аспект се запознах много внимателно с турското законодателство. Исках да покажа на колегите не просто суха научна разработка, а една добре формулирана тема с високо практическо значение.

 

Може би малцина знаят, че това Ваше участие е било на турски език и че Ви е донесло признание от домакините - „Благодарствена грамота за принос“...

 

- Да, позволих си да презентирам не само на английски, а и на езика на страната - домакин – турски. Това се прие много радушно от аудиторията и засили интереса към темата. За мен наистина бе чест да бъда отличена по този начин от турските ми колеги.

 

Като начало Ви моля да обясните що е то „медицински туризъм“? Как и защо е възникнал той и какви са юридическите особености на този род дейност?

 

- Медицинският туризъм е част и по-тясно понятие от здравния туризъм, в който се включва – балнео- и СПА туризма, докато медицинския туризъм е насочен към получаване на медицински услуги, целенасочено извън обичайното място на пребиваване. С развитието на обществата, с отпадането на различните визови режими и пречките на международното свободно движение медицинският туризъм се разраства.

 

Една част от пациентите избират да се лекуват зад граница, защото смятат, че там ще получат по-добра грижа. Други - защото получават лечение на по-изгодна за тях цена. Трети решават да съчетаят лечението си с туристическа обиколка. Причините винаги са различни и често строго индивидуални.

 

Основните проблеми от юридическа гледна точка са различните законодателства, особено в случая между България и Турция. Ние сме част от Европейския съюз, с всички допълнителни регулации, които членството ни налага, Турция не е. Следователно, правата и задълженията на пациентите и лечебните заведения имат различен обхват и това поражда спорове, особено ако не са предприети адекватни мерки.

 

Много често между лечебните заведения и пациентите има търговец, посредник на медицинската услугата. В България липсва нормативна уредба относно подобен род „туристически агенции за медицински туризъм“, докато турското законодателство показва преднина и определя изрично в закона какво са „туристически агенции за медицински туризъм“.

 

Самата опосреденост на услугата крие рискове, както за пациентите, така и за лекуващите ги лекари. Тристранните отношения между пациент – посредник - лечебно заведение не винаги са ясни за всички страни. Така например, посредникът може да не предложи най-добрата услуга с оглед здравето на пациента. А услуги, за които има сключени договори със съответните лечебни заведения, без да има критичност и обективност към състоянието на пациента. Пациентът обаче не е запознат с този факт. Проблемът е, че този тип агенции не само не подлежат на особена регулация и контрол, те нямат, респективно не спазват елементарни правила за етично поведение.

 

Посредничеството на такива „туристически агенции“ нарушава процеса на информиран избор на пациента, което опорочава и съгласието му за лечение. Изискването е то да бъде информирано, но практически не винаги се случва така. Липсата на адекватна регулация по отношение на този тип услуги крие сериозни рискове, както за здравето, така и за портфейла на пациента.

 

Пациентите биват посрещани и информирани за лечението си от „представители на фирмата посредник“. Не е ясно тези хора, каква квалификация притежават, те често са хора, които знаят (в конкретния случай) български и турски език, без да са преводачи, от което следва и че не носят професионална отговорност за некоректен превод или действия. Не става ясно как пазят професионална тайна или как обработват личните данни и чувствителната здравна информация на пациентите.

 

В условията на медицински туризъм, българските пациенти не могат да ползват права, които им се гарантират в България, но няма как да им бъдат гарантирани в Република Турция. По-честият пример е ползването на нотариални услуги. Тежко болните пациенти имат нужда да оформят редица документи, за които е нужен нотариус. По-рядко има случаи на пациенти, които искат да се видят със свещеник или психолог. Дори и да им бъдат осигурени такива, езиковата бариера отново се явява проблем.

 

Извън нарушените пациентски права, често при този тип услуги се стига и до финансови спорове. Отивайки в Турция за лечение, българските пациенти почти никога не получават писмени договори и адекватен процес на информиран избор и ясен ценоразпис. Това става предпоставка за неприятни ситуации, в които често пациентите се чувстват изнудвани за допълнителни средства.

 

Проблемите, не са малко и са сериозни, затова на форума представих подробно всички различия. Законодателството на двете държави – е различно и няма как да спрем дейността с медицинския туризъм. По-логично е да се опитаме да я регулираме адекватно и своевременно.

 

За какво трябва да внимават хората, които търсят здравни услуги извън страната?

 

- Добре би било да търсят повече информация, водещ критерий да не е само ценовата оферта. Да знаят кой носи отговорност за консултациите, за операцията, лечението и всичко, което се прави с пациента. Задължително да поискат договор в писмена форма на език, който разбират достатъчно добре. Да знаят каква квалификация имат хората, които ги насочват към дадено лечебно заведение и услуга. Ако се ходи за оперативно или сложно лечение с голяма продължителност, да искат да знаят кой ще поеме допълнителни разходи, в случай, че възникнат такива. Да бъдат много внимателни с допълнителните такси и услуги, които им биват фактурирани. Винаги да се интересуват дали осигуреният им преводач има сертификат, защото не всеки, който говори два езика, може да борави и на двата със специфична медицинска терминология.

 

Най-тежките и неприятни ситуации са, когато български пациент почине в турско лечебно заведение. Тогава посредниците, които вече са изгубили финансов интерес, и най-често получават процент от сума за лечението на пациента, могат да се отдръпнат и да откажат съдействие на близките на починалия.

 

Имате ли във Вашата практика като адвокат подобен род дела?

 

- Да, разбира се. Като адвокат по медицинско право съм ангажирана на първо място с консултации на подобен род посредници. Малка част от тях подхождат отговорно и държат да има регулация в бизнеса. Към мен се обръщат с различни проблеми и лечебни заведения, и пациенти, както в България, така и в Турция.

 

Винаги съветвам страните да се консултират със специалист преди да предприемат действия, а не когато вече са възникнали проблеми със сериозни икономически или здравни последици.

 

Често помагам на чуждестранни медицински специалисти, които искат да практикуват или да консултират български пациенти в България, преди те да изберат да се лекуват извън страната. За съжаление, този процес бива неглижиран и тук идват лекари, които според европейското и българското законодателство нямат право да практикуват в страната.

 

Искате да кажете, че има риск и когато чуждестранни медицински специалисти идват у нас, за да преглеждат или оперират български пациенти в страната?

 

Да. Без да искам да оспорвам професионалната им компетентност, такива лекари най-често биват подвеждани от посредниците и идват да консултират български пациенти, без да разполагат с документи за подобен род дейност в България. Български пациенти много лесно се доверяват и почти никога не се интересуват какъв е лекарят срещу тях. Често такива срещи и консултации са предшествани от шумни медийни кампании, което печели доверието на пациента. Проблемите възникват, както с преводачите и невъзможността на пациентите да общуват свободно с консултиращия ги лекар, така и с отговорността впоследствие. По-страшно е, когато лекарят идва тук, оперира пациент и си тръгва. Такива пациенти стават „ничии“ в следоперативния си период, и при възникване на компликации и някаква форма на ятрогения (увреждане на пациента, за което е допринесла лекарската намеса - едно много по-точно понятие от спекулативното „лекарска грешка“), правата им няма как и от кого да бъдат гарантирани.

 

Каква в Вашата прогноза, ще се развива ли медицинския туризъм?

 

- Очаквам още по-голям „бум“ на този тип услуги, за това предупреждавам, че е редно да се вземат мерки за регулацията на този тип дейности. Към момента много малко фирми и лечебни заведения са изрядни от правна гледна точка, когато става въпрос за медицински туризъм. Желанието ми е да се обърне повече внимание на сектора, който не е никак безобиден, преди да са настъпили фатални или вредоносни последици за повече пациенти. Ако се прави по правилния начин, медицинският туризъм е една добра възможност и за пациентите, и за лекарите.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития