Близо 15% от диабитеците у нас не знаят какви са притеснителните нива на кръвната захар,  35% не са измервали нивото на гликирания си хемоглобин през последните 12 месеца, а приблизително 20% от тях не знаят дефиницията за гликиран хемоглобин. Това сочат данните от национално проучване за информираността на българите относно захарния диабет. Резултатите от него бяха представени вчера на пресконференция в столицата. Изследването е проведено в онлайн маркетингов формат от JTN Research през м. май 2017 г. в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АRPharM).

Обхванати са 1000 души, разпределени пропорционално във всичко региони на България, като съотношението между мъже и жени е 50:50 на възраст от 16 до 60 години. Данните показват, че 400 души (58% жени и 42% мъже) от анкетираните са с диабет, като 200 от тях са на инсулин.

"Целите на проучването са да се установи на какво ниво са знанията на хора без диабет относно рисковите фактори, превенцията и ранното разпознаване на симптомите на захарния диабет, както и знанията на диабетно болните относно контрола на захарния диабет и превенцията на усложненията. За изготвяне на изводите от изследването са използвани данни от проведено през 2013 г. проучване", обясни проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология към Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология (УСБАЛЕ) „Акад. Иван Пенчев“- София, която представи резултатите от изследването.

Все още нивото на познания за симптомите на диабета като цяло е незадоволително. Особено притеснителен е фактът, че хората не са склонни да обръщат внимание на ранните прояви като жажда, лесна уморяемост, сухота в устата и др., коментира специалистът. Резултатите показват, че се наблюдава тенденция към повишаване броя на хората с диабет, посетили ендокринолог през 2017 г., в сравнение с 2013 г. Въпреки това повечето анкетирани споделят, че на първо място биха потърсили за съвет личния си лекар.

Проф. Танкова коментира тенденциите, като отбеляза, че информираността сред анкетираните без диабет е нараснала.

"Макар и с малък темп, все пак расте склонността да се търси специалист ендокринолог при съмнение за заболяването. Леко намалява делът на диабетиците, които следят редовно нивата на кръвната си захар, но информираността им относно тревожните стойности на кръвна захар на гладно и 2 часа след хранене расте значително. Все повече диабетно болни постигат добрите стойности на гликиран хемоглобин", каза проф. Танкова.

Тя подчерта, че много хора не вярват във възможността човек, при който са налице няколко рискови фактора, да избегне заболяването като спазва определен хранителен, двигателен и хигиенен режим. По тази причина не са малко онези, които от категорията на предиабетици бързо се озовават в групата на диабетиците, въпреки, че са могли да съхранят здравето си и да не допуснат това. Проф. Танкова отбеляза още, че една много положителна стъпка е било включването на теста FINDRISC за бързо определяне на риска от диабетно заболяване в профилактичния пакет, изпълняван от личните лекари.  

По данни на Международната диабетна федерация в света живеят 415 млн. души със захарен диабет, като до 2040 г. се очаква броят им да достигне 462 млн. Засегнатите от заболяването в България са 484 000, като около 200 000 не знаят за това. Данните показват още, че новодиагностицираните у нас годишно са между 12 и 15 хиляди.

Всяка година през ноември по цял свят, както и у нас, по традиция се провеждат поредица от публични събития и активности, свързани с темата за диабета и превенцията му, най-популярното сред които е отбелязването на 14 ноември - Световния диабетен ден.

Невена ПОПОВА